Обаждане, което съм получавал десетки пъти: „Пуснах сайта през PageSpeed, показва 90. Значи е бърз. Защо тогава клиентите ми се оплакват, че се зарежда бавно?"
Отговорът е неприятен с това, че никой не лъже. Инструментът показва истината и клиентът казва истината - просто двамата гледат две различни неща, а само едното от тях плаща сметки.
Двата вида измерване
Когато пуснеш PageSpeed Insights, получаваш два раздела. Почти всички гледат само първия.
Лабораторното измерване (lab data) е едно-единствено симулирано зареждане. Google взима сайта ти, отваря го на измислено устройство от среден клас, изкуствено забавя мрежата до определена скорост и мери. Всеки път при еднакви условия, от сървър в дейта център. Числото, което ти дава - онова цветното кръгче с оценка от 0 до 100 - идва оттам.
Полевото измерване (field data, официално Chrome UX Report) е нещо съвсем друго. То е събрано от истински хора, които наистина са отваряли сайта ти през последните 28 дни - с техните телефони, техния мобилен интернет, от местата, където живеят.
Лабораторното измерване ти казва как сайтът се държи при контролирани условия. Полевото ти казва как се държи при твоите клиенти. Второто е реалността.
Защо двете се разминават
Разминаването почти винаги идва от едно от следните:
- Устройствата на клиентите ти са различни. Симулацията ползва средно устройство. Ако половината ти клиенти са с телефони на по пет години, тяхната реалност е далеч по-бавна.
- Мрежата е различна. Симулираното забавяне е равномерно. Истинският мобилен интернет не е - той се движи, губи пакети и спира за секунда точно когато не трябва.
- Кешът е различен. Тестът често удря вече „затоплен" сървър или CDN. Първият посетител за деня в малко градче не удря нищо затоплено.
- Географията е различна. Ако сървърът ти е в Германия, а клиентите са в България, всяка заявка пътува. Тестът невинаги тръгва оттам, откъдето тръгват те.
Числото, което наистина има значение
Полевите данни се отчитат на 75-и персентил. Това звучи като статистически жаргон, но значението му е просто и доста отрезвяващо: ако там пише 4,2 секунди, значи всеки четвърти посетител чака поне толкова. Не средно. Поне.
Помисли какво означава това за магазин с хиляда посетители на ден. Двеста и петдесет души дневно гледат бяла страница по-дълго от четири секунди. Голяма част от тях просто не изчакват.
Средната стойност би скрила това - тя се сплесква от бързите зареждания. Затова Google нарочно мери на 75-и персентил: интересува го не как е за късметлиите, а колко зле е за онези, на които им е зле.
Как да го провериш сам
- Пусни сайта през PageSpeed Insights.
- Прескочи оценката. Не я гледай. Скролни до раздела „Discover what your real users are experiencing".
- Ако този раздел изобщо липсва, значи сайтът ти няма достатъчно трафик, за да събере Google данни. Тогава лабораторното е единственото, което имаш - но знай, че е приблизително.
- Ако разделът го има, гледай трите показателя там. Те са твоята истина.
Какво да правиш с това
Първо, спри да гониш числото. Виждал съм хора да похарчат седмици, за да качат оценката от 88 на 96, докато полевите данни не са мръднали и с милисекунда. Оценката е обобщение на симулация - не е цел.
Второ, поправяй онова, което полевите данни маркират в червено. Обикновено се свежда до няколко неща, които се повтарят при почти всеки сайт: прекалено тежки изображения, шрифтове и скриптове, които блокират първоначалното изчертаване, липсващ размер на изображенията (заради което съдържанието подскача), и хостинг, който отговаря бавно.
Трето, мери отново след месец. Полевите данни се движат бавно, защото се смятат за 28 дни назад - промяната, която направиш днес, се вижда напълно чак след няколко седмици.
Накратко
Зелената оценка е приятна, но не е обещание. Единственото измерване, което ти казва нещо за парите, е онова, събрано от хората, които наистина отварят сайта ти. Ако то е червено, сайтът е бавен - независимо какво пише в кръгчето отгоре.
Ако искаш да видиш и двете за твоя сайт, без да ровиш из инструменти: безплатният рентген ги показва едно до друго и казва кое от тях трябва да те тревожи.